За Мануалната медицина

Мануалната медицина  е възникнала в дълбока древност.Андрю Стил Първите исторически сведения за приложението на подобни прийоми ни връщат поне 4000 години назад и са свързани с археологически находки открити на териториите на Древна Месопотамия и Тайланд. Мануалната медицина започва своето обособяване като съвременна медицинска наука в края на XIX век. Първият лекар който започва да практикува определени техники е Atkinson през 1866 г. в град Дейвънпорт, САЩ. През 1892 г. Андрю Стил основава Американско Училище по Остеопатия в Кърксвил, Мисури и става основоположник на остеопатията в САЩ. Постепенно мануалната медицина набира изключителна популярност в САЩ, където през 1901 г. е създадена първата в света национална асоциация. В Европа мануалната медицина започва да се развива в началото на XX век, първоначално в Швейцария и Англия.

Академична интеграция мануалната медицина в Европа получава едва в началото на 70-те години на 20 век. Създават се лакарски дружества по мануална медицина в Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция и др. в които се изявяват специалисти като Sell, Gutmann, Frisch, Lewit, Janda, Cyriax, Maigne, Tilscher, Caviezel, Dvorak и др. В резултат на тяхната усърдна работа мануалната медицина заема своето достойно място в съвременната медицина и в днешно време е особено търсена от физиотерапевти, ортопеди, невролози и други лекари.

Основоположник на мануалната медицина в България е едно от светилата в световен мащаб - проф. Карел Левит от Прага, Чехия. Той провежда учебни курсове в София през 1971 г.. Доц. Тодоров е имал възможността да специализира мануална медицина в Прага под негово ръководство в годините 1985-87. През 2001 г. в Павел Баня е основано Българско Дружество по Мануална Медицина (БДММ) с президент доц. Тодоров. През 2003 г. БДММ е прието официално като представляващо България дружество във FIMM (Световна Асоциация по Мануална Медицина - www.fimm-online.com). През годините БДММ организира редовни сбирки на членовете на дружеството съпроводени от лекции и демонстрации както и международни workshop сбирки във Варна, където гост лектори са световно известни мануални терапевти. Отлична в последните години е колаборацията на БДММ с DGMM (Немско Дружество по Мануална Медицина - www.dgmm.de ).От 2009 г. са подновени националните учебни курсове по мануална медицина под егидата на Медицински университет - Варна с учители доц.Краев и доц.Тодоров. В момента членове на дружеството са 35 лекари-специалисти по мануална медицина които практикуват в големите градове на страната. За съжаление, поради недостатъчния брой обучени специалисти, селското и значителна част от градското население на страната все още проф. Карел Левитползват услугите на неквалифицирани, самоуки лечители, което е една опасна практика излагаща на значителен риск здравето на пациентите. Липсата на регламентирано законодателство, което да наказва подобни самозванци, както и ниската здравна култура на голяма част от българите е основна причина този феномен да процъфтява в България, в противоречие на съвременните тенденции на европейската медицина. Основна цел на БДММ е членовете на дружеството да бъдат увеличени значително, което би решило проблема като цяло.

Съвременната мануална медицина е фокусирана върху мускуло-скелетната система на човека, която представлява над 60% от целия организъм. Ставите и мускулите са рефлекторно свързани с вътрешните органи в едно цяло, което позволява при тяхното изследване и терапия да се получи важна информация и дори терапевтичен ефект при редица заболявания, на пръв поглед нямащи нищо общо с мануалната медицина. Структурната диагностика не само оценява мускуло-скелетната система относно определени заболявания и конкретни нарушени функции, но също така спомага за оценка на соматичните прояви при заболявания на вътрешните органи. Манипулациите в мануалната медицина целят възстановяване или повишаване подвижността в засегнатите стави и намаляване на болката. Когато са приложени от квалифицирани лекари-специалисти, манипулативните процедури са в състояние да помогнат при множество заболявания. В дългосрочен план те повишават благоденствието на пациента като значително ускоряват възстановителните процеси.

Мануалните манипулации не са панацея с ежедневно приложение. Те не бива да се прилагат по-често от 2 пъти седмично, поради опасност от преразтягане на връзковия апарат и настъпване на хипермобилност (свръхподвижност) на ставите. Според съвременните схващания и опит в рамките на няколко седмици се постига пълно елиминиране дори и на най-упоритите блокажи. Разбира се крайният ефект до голяма степен зависи и от  уменията на мануалния терапевт, което е изцяло личностен фактор.